Публикувано в eitaka.com

“Ток­сич­ните жени” (Toxic Women) на Andrea Mary Marshall е серия от про­во­ка­тивни авто­пор­т­рети под фор­мата на кар­тини, фотог­ра­фии и видео филми. Автор­ката  изс­ледва пре­сеч­ната точка на иден­тич­ността, жен­с­ката сек­су­ал­ност, вул­гар­ността и кон­су­ма­тор­с­ката кул­тура в кон­тек­ста на “иде­ал­ната жена.”

A Woman is a beast. She is as lovely as she is repulsive. She is one part demon and one part goddess…one part slave, one part muse…one part child and one part mother…these contradictions are what make a woman so intoxicating.”– Andrea Mary Marshall

“Жената е звяр. Тя е тол­кова прек­расна, кол­кото и отб­лъс­к­ваща. Тя е напо­ло­вина демон и напо­ло­вина богиня…наполовина роб, напо­ло­вина муза…наполовина дете и напо­ло­вина майка… именно тези прo­ти­во­ре­чия пра­вят жената тол­кова опи­я­ня­ваща”. – Анд­реа Мари Маршал

За сери­ята си “Vague Covers” , Мар­шал изоб­ра­зява “ток­сич­ната жена” като дихо­то­мия, изро­дена в прес­лед­ване на иде­ала, еднов­ре­менно обо­жа­вана и отх­вър­лена от общес­т­вото. В рабо­тите й при­със­т­ват обра­зите на зави­си­мата, изку­си­тел­ката, жената без гра­ници,  неу­ве­ре­ната, изгу­бена в соб­с­т­ве­ните си про­ти­во­ре­чия, пер­фек­ци­о­нис­т­ката, извес­т­ната курва. Всички те са пър­во­об­ра­зите на ток­сични жени, които Мар­шал среща и въп­лъ­щава в твор­бите си. Рабо­тата й изс­ледва прос­т­ран­с­т­вото, в което усе­ща­нето за ток­сична жена се лута от увле­че­ние до отв­ра­ще­ние, от прив­ли­чане към отблъскване.

We all have our demons. We can’t move into the light unless we’re willing to look at our darkness. – Andrea Mary Marshall

“Всички ние си имаме соб­с­т­вени демони. Не можем да се отп­ра­вим към свет­ли­ната, преди да имаме волята да пог­лед­нем в соб­с­т­ве­ната си тъм­нина”  – Анд­реа Мари Маршал

За сери­ята си от “Demon Paintings”, Мар­шал  рисува себе си в про­ти­во­ре­чия и кон­ф­ликти на иден­тич­ността, които демо­ни­зи­рат музата, смес­вайки рели­ги­озна ико­ног­ра­фия, сек­су­ал­ност, мода и фети­ши­зъм с пов­та­рящи се мотиви, харак­терни за стила на худож­нич­ката. Рису­вайки върху черно платно, тя пре­съз­дава себе си като исто­ри­ческа фик­ция на жен­с­ката иден­тич­ност: една част Мадона, Чичо­лина и пр.  Тези мета­фо­рични авто­пор­т­рети дейс­т­ват като дву­по­сочно огле­дало, което отра­зява соб­с­т­ве­ната двойс­т­вена при­рода на Мар­шал на базата на пос­то­ян­ното срав­не­ние с “иде­ал­ната жена. Вижте твор­бите й на toxicwomen.com

https://mariazlatarova.com/toksichni-jeni/