Публикувано в div.bg
Може и да не ви се вярва, но съществува човек, който обожава вашите изтъркани, адски удобни и ужасно късметлийски джинси много повече от самите вас. Вероятно веднага се сетихте за онзи любим чифт, целенасочено набутан в дъното на гардероба, който за нищо на света не бихте си помислили да изхвърлите. Няма да излъжа, ако кажа, че всички имаме поне по един сантиментален такъв!
За наше общо щастие обаче, денимът старее като отлежало в дъбова бъчва уиски. Колкото по-изтъркан, толкова някак по-грубо очарователен, колкото по-скъсан и зацапан, толкова по-арогантен и секси. Отгоре на всичко, колкото по-носени са едни джинси, толкова повече те отразяват собствения ни стил, а годините се наслагват “благородно” върху плата, като патина върху метал.
Денимът превъзхожда безпрецедентно времето, тенденциите и всички условности. Той е навсякъде – на полето, във фабриката, в офиса, в бара, по улиците, върху подиумите. Бих казала дори, че великата диктаторка модата е абсолютно запленена от него. Не случайно модният корифей Ив Сен Лоран дефинира възхищението си от денима по следния начин: “Често съм казвал, че ми се иска аз да съм измислил дънките: най-удивителните, най-практичните, най-небрежните, най-приятните. Те са изразителни, непретенциозни, секси и едновременно с това съвършено прости – всичко, което искам от моите дрехи.”
За един човек обаче денимът е не просто модно изкушение, а нещо много повече – той е страстно обсебен от него, защото той е неговото изкуство. Артистичният му псевдоним е Denimu, а денимът е едновременно платно и палитра за неговите картини.
Denimu открива спонтанно любовта си към денима, когато се натъква на любимия си стар чифт дънки в един куп с дрехи, приготвени да бъдат дарени за благотворителност. Тогава осъзнава, че е като прикован и очарован от скъсаната, избледняла красота на плата и от контраста на различните цветове в морето от нюанси. Дава си сметка, че не може да се раздели с тях, защото те са част от него, от неговото минало и че всичко, което някога е търсил, е било под носа му. Тогава му хрумва идеята да започне да експериментира с изрязани парчета от стари дънки, които чрез наслагване едно над друго превръща в картини.
Първоначално се насочва към художествените възможности, предлагани от разнообразната текстура на плата, но по-късно остава абсолютно очарован от богатата история на денима, който се явява и своеобразен мост между поколенията. Една история, вплетена в самата материя на миналото, бъдещето и настоящето. Ето защо в портретите си той отдава чест на Джеймс Дийн, Марлон Брандо и Мерилин Монро – кино икони от близкото минало, записали името си, освен в алеята на славата и в историята на денима. Според Denimu денимът е вездесъщ материал, който преодолява границите – раса, пол, възраст, социална класа, време. Материал, който изобилства със значения, превърнал се едновременно в символ на егалитаризма и материализма, в отражение на света, в който живеем.
Днес, вече съвсем осъзнато, Denimu нарича денима “моят глас, чрез който изразявам себе си и отразявам света около мен”.
Аз останах очарована, ваш ред е!